The revenge isn't sweet

Глава 12 - "Никой не го интересува дали ще е първи..."

Вече беше 15:30. Трябваше да се срещна с Хейли пред шибания университет, но ето, че щях да се примиря с това. Запалих колата си и потеглих. По пътя ми беше адски скучно, като естествено не пуснах и радиото. Просто не ми беше до някаква музика сега. Колкото и странно да звучи, онзи идиот Джейсън ме ядоса. Той наистина има намерения да ме прецака - сега или по - късно. Но аз трябва да направя нещо, да го спра. И като за начало - вече имам някакъв план. Трябва да отдалеча себе си от него, както и Хейли.
След мисленото за Джейсън, осъзнах, че вече съм на мястото. Спрях колата, но бях толкова изморен, че не слязох от нея. След секунди видях и красивото лице на Хейли. Не знам защо, но в момента я чувствах като някакво момиче, с което ми беше приятно да бъда, без целувки, без секс, без изобщо мръсни мисли, без Макбийл, без Джейсън, без убийства, без никой. В следващия момент Хейли отвоеи вратата и седна на седалката.
"Хей, Джъстин." Прегърна ме с едната си ръка. "Какво се е случило с теб? Изглеждаш странно." Поклати глава, неразбирайки.
"Изморен съм." Повдигнах вежди. "Какво ти се прави?" Усмихнах се.
"Мислех си, че може да отидем у баба, за да си починеш малко, а после да поговорим, но днес опаковаме багажа обратно."
"Как така? Баща ти се е събудил?" Ококорих очи, невярващо.
"Не, не." Въздъхна тя. "Но майка ми е вече окей и е наела къща, в която ще живеем, докато татко се събуди." Усмихна ми се.
"А - да, разбира се." Кимнах и. "Е, в такъв случай - можем да отидем у нас?" Казах тези думи, но това си беше въпрос, на който чаках отговор. Е, Хейли просто ми кимна в съгласие.
По пътя никой не казваше и дума. Най - накрая стигнахме пред една огромна, висока сграда.
"Но ти не живееш тук." Отсече Хейли.
"Местя се." Намигнах и.
"Защо не си ми казал?" Изненадано ме попита.
"Днес го реших. Ти ще си първата ми гостенка, затова по - добре се радвай." Усмихнах се мазно.
"Никой не го интересува дали ще е първи, ако след него ще има още много." Хейли говореше с презрение.
Ядоса ме. Какво и става? Продължаваше да ме гледа нагло. В следващия момент видях ръката и да посяга към мен, но аз задържах китката и във въздуха.
"Спри." Казах и тихо, а после я пуснах.
Хванах Хейли за лакатя, дърпайки я към мен, а тя не се съпротиви. След което веднага я притиснах в мен. Усещах аромата и, косата и, кожата и, всичко. Беше хубав момент, признавам.
"Не ме пускай." Прошепна.
Аз не отговорих нищо, а само я притиснах оше повече в тялото си. Исках да я стопля, да я накарам да се чувства добре с мен.
След няколко минути седене така, се отлепихме един от друг. Аз слязох от колата и Хейли направи същото.
Вече бяхме в апартамента ми, където не издържах и събух обувките си, изпращайки ги по дяволите. Хейли се засмя на това, което правех. Запътих се към спалнята ми, а леглото в нея беше застлано с черни чаршафи на бели фигурки. Тръшнах се, издърпвайки завивката. Хейли влезе след мен, гледайки ме. Не знаех какво да и кажа, затов просто потупах мястото до себе си, което я накара да дойде към мен. Седеше изправена до леглото, чудейки се как да постъпи, след което аз надигнах леко тялото си, за да я насоча. Хванах я за китката, дърпайки я и в следващия момент тя падна на чаршафите до мен. Промуших ръката си под главата и и усещах меката и като коприна коса. Хейли се доближи повече към мен и постави главата си на гърдите ми. Другата ми ръка беше увита малко под стомаха и. Издърпах я още повече към мен, защото исках да я усещам още по - близка. Чувах как аз и Хейли дишахме в синхрон. Започнах да си играя с един кучур на косата и, а тя започна да движи ръката си по гърдите ми, правейки разни кръгчета.